Първото дело на Скорсезе, започнало снимки още през 65-та като студентски филм, разказващ за Джей Ар (Харви Кайтел) и безделните му приятели, озаглавен "Bring on the Dancing Girls". По-късно, към филма е добавена романтична фабула с красивата Зина Бетюн и името е сменено на "I Call First". В този си вид, лентата на Скорсезе прави своята зашеметяваща премиера на фестивала в Чикаго през 1967, а за да получи по-широко разпространение като sexploitation филм, твореца от сицилиански произход трябва да заснеме въображаема секс сцена, която реално няма връзка с филма, но за сметка на това заковава вниманието на зрителя с брилянтен монтаж и експресивност. Името отново е сменено - "Who's That Knocking at My Door", но не за последно...
