Младата, 25-годишна Лурдес поема на пътешествие към градеца Обаба и неговите околности. В багажа си носи видеокамера. Смята да я ползва, за да улови същината на Обаба, на неговия свят и обитателите му. Но се оказва, че Обаба не е мястото, което Лурдес си е представяла. Не след дълго тя открива, че местните хора са още в плен на едно минало, от което не могат или може би дори не желаят да се откажат. Например младата учителка, която демонстративно разхожда самотата си по улиците на градчето, или Естебан, който получава любовни писма в кремави пощенски пликове. Лурдес използва записания материал, за да опита да подреди в смислена картина мозайката на техните животи и да възстанови реалността с камерата си. Ала нещо постоянно липсва, нещо й убягва, но какво - не може да разбере. Да речем - нещо в странното поведение на гущерите в Обаба. То е мистерия, която никой, дори камерата на Лурдес, не може да обясни.